От ОТОМАН до ДОСТ – съдът и политическото инженерство

Софийският градски съд и преди е проявявал склонност към директна намеса в политиката, но за първи път в казуса "ДОСТ" магистрат си позволява да размаха етническата карта и тълковния речник, за да съчини съдебно решение. Такива изводи могат се направят от детайлно проучване на Mediapool върху достъпната част от архива на съда.

Проблемните моменти по делото са три. Съдия Лилия Илиева от СГС отказа да регистрира партията на Лютви Местан "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ) с аргумент, че тя формално отговаря на закона, но не и на духа му. Няма друг такъв случай. Абсолютен прецедент е използването на тълковния речник, за да се атакува самото име на партията – ДОСТ (чуждица в езика, означаваща "приятел", идва от турския и персийкия език – б.р.).

Думата "установяване", която фигурира в устава на новата партия, е следващият "проблем", посочен от съдия Илиева в мотивите за отказа.

При други обстоятелства вероятно щяхме единствено да се забавляваме с иронията, че именно на Местан, майстора на "високия наратив" и преднамерените словесни компликации, му се падна съдия от подобен типаж.

Ако продължим по същество, обаче, стигаме до следващия извод на съда - че партията е етническа, защото нейните учредители са предимно с турски имена, независимо, че една четвърт от тях са етнически българи. В случай, че този аргумент се приеме за правомерен, възниква въпросът следва ли да се преразгледа юридическият статут на партия Движение за права и свободи, която по този признак е в същото положение като ДОСТ. Освен ДПС, другата парламентарно представена партия със същия "проблем" е НДСП. Отделно, има десетки съдебно регистрирани ромски формации.

Съдия Лилия Илиева накрая стига до заключение, че ДОСТ е етническа партия, макар тя да не декларира "формално" етнически цели.

Случаят с ДОСТ не е първият, в който българският съд се намесва директно в политическия процес. Първият бе с НДСВ през 2001 г., а през 2009 г. бе направен опит "Синята коалиция" да бъде спряна от участие в изборите за Европейски парламент. Тогава съдийките Таня Райковска (по казуса с НДСВ) и Димана Йосифова (по делото за регистрацията на СДС, част от "Синята коалиция") все пак се постараха да формулират някакви проблеми с документите, колкото и спорни да им бяха изводите. После получиха и стабилно кариерно развитие, но това е друга тема.

Сегашното навлизане на съда в "модерното" поле на етническото противопоставяне обаче може да има разрушителни последици за крехката ни демокрация. Почти толкова разрушителни, ако не и повече, от ролята на лидера на ДОСТ Лютви Местан в "установяването" на модела КОЙ. Използването на съда като паралелен инструмент за запазване на статуквото с аргументи, които надхвърлят закона, е запазена марка за тоталитарните режими.

Изводите в проучването на Mediapool се основават на получен достъп до част от архива на СГС, получен след запитване до пресцентъра на съда. От началото на 2005 г. (от когато в архива на съда може да се търси по име на партия, а не само по номер на дело - б.р.) досега са забранени 19 партии.

Какво забранява съдът?

Досега са отказани регистрации на партии, които се обявяват открито за излизането на страната от ЕС и НАТО. Има партии, създадени с единствената цел да се изиграе етническата карта преди изборите. Има пресечени опити за политическо инженерство с ромски партии, чиито учредители са с правопис по-лош от този в сайтовете за продажба на автомобили втора ръка.

Досега градският съд се въздържаше да заема позата на идеен цензор или да правораздава чрез произволни морално-политически интерпретации. Съдия Лилия Илиева прекрати тази практика в момента, в който тя може би е най-необходима.

Казусът "ОТОМАН"

От 2005 г. досега се забелязва увеличаване на опитите за създаване на партии, чиято единствената цел е провокация на етническото противопоставяне. Това важи както за националистическите, така и за "толерантните" движения на турското малцинство.

Ако думата ДОСТ предизвиква опасения в съдия Лилия Илиева, то какво да кажем за ОТОМАН? В края на 2009 г. Юзеир Юзеиров (с официално име Росен Йорданов) пробва да учреди партия с това име в село Славяново (обл. Търговище).

ОТОМАН е съкращение на "Обединение за Толерантност, Отговорност, Морал и Алтернативен Напредък", а думата "отоман" е директна препратка към Османската империя (Ottoman empire - англ.). Знамето на партията бе зелено – цветът на исляма. В Славяново Юзеиров вдигна паметник на незнайния турски воин, който моментално бе съборен от властите. Провокациите бяха много и напомпаха подкрепата за националистическите партии и ДПС, които са като скачени съдове от началото на прехода.

Иначе девизът на ОТОМАН бе "единство в многообразието" – подигравателно копиране на мотото на ЕС "In varietate concordia".

Как реагира съдът? През 2011 г. партията вече е с отказана регистрация (на практика забранена-б.р.), а по делото има и намеса на прокуратурата. Обвинението привлича Юзеиров/Йорданов за това, че е използвал подправени документи пред съда. Интересното е, че съдът дори не приема твърдението на прокуратурата, защото към онзи момент е недоказано. ОТОМАН не получава регистрация на базата на напълно формални мотиви. Учредителните декларации на хората в ОТОМАН са събрани преди да е написана учредителна декларация, т.е. те няма как да са знаели каква точно партия създават.

На съдията по делото Мария Вранеску дори не ѝ хрумва да прави справки в тълковния речник (както сега прави Лилия Илиева), за да заключи, например, че "емоционалният заряд" на партията е да възстанови Османската империя.

Ролята на ДАНС

Не е имало никаква пречка ДАНС и прокуратурата да поемат активна роля в делото по регистрацията на ДОСТ. Стига службите да имаха доказателства за тиражираните твърдения, че партията е политически проект на турския президент Ердоган. Подобни оценки изглеждат правдоподобни, като се има предвид, че бившият лидер на ДПС Лютви Местан се скри в турското посолство, след като почетният председател Ахмед Доган пристъпи към политическата му екзекуция за това, че настъпил "руска мина" (по думите на Местан). Впоследствие прокуденият от ДПС Местан би приет с почести в Анкара, а представители на управляващата партия в Турция присъстваха на учредителния конгрес на ДОСТ.

Всичко това обаче би могло да се интерпретира като похвална проява да добри двустранни връзки и добросъседски отношения. От къде следва, че има заплаха за националната сигурност на България или пряка намеса във вътрешната политика? Още повече, че преди години ДПС бе партията, монополизирала контактите с Анкара и разглеждана като мост в сложните отношения на страната ни с мощната ѝ съседка на югоизток.

Логичен ход за съдия Лилия Илиева бе да стъпи върху законни действия и заключения на службите, но такива по делото няма. Илиева се оказа насаме с тълковния речник и подозренията си, които прецени като достатъчен мотив за произнесеното решение.

Има обаче два случая, в които партии са били забранявани след намесата на ДАНС. Първият е от 2011 г., когато се учредява партията "Обединение на всички българи" с лидер Тодор Тодоров, който медиите разконспирират като като влах. Към онзи момент все още не е отшумял случаят с ОТОМАН и обществото е чувствително.

Агентите на ДАНС отиват в Плевен и карат учредителите да пишат обяснения. Това е единственото дело, по което ДАНС прави етнически профили на замесените, които се оказват роми, а не власи. Събрани са множество доказателства, че никой от подписаните не знае каква партия е учредил. Това не е изненадващо предвид правописа в хвърчащите листи от тетрадки, които партията подава за законни документи. "ПоТписка на събранието на учредение на П.П. О.В.Г. гр. ПлевАн", пише в едната папка по делото.

Накрая се появява и свидетел, който признава, че е влязъл в играта, защото е мислел, че се създава "влашка партия". Това признание и нелепите документи са достатъчни за съдия Костадинка Недкова да разтури седянката.

През 2014 г. ДАНС се намесва и при регистрацията на ромската партия "Обединение, прогрес и справедливост" (ОПС). Справката на ДАНС показва, че сред учредителите на партията има двама покойници, един непълнолетен и един напълно несъществуващ човек. От всичките 584 учредители, 300 не си знаят собствените подписи, защото на различните документи са се подписали по различен начин.

Както се вижда, и в двата документирани случая за намеса на ДАНС става дума за крайно маргинали партии с напълно безпочвени претенции, които едва ли някога биха създали някакъв сериозен проблем за националната сигурност. Евентуалният проблем с партията на доскорошния лидер на третата политическа сила в България, чийто почетен председател "разпределя порциите" в държавата, е от съвсем друг калибър. Затова и ако има някакъв проблем, би трябвало да има адекватна институционална реакция, обезпечена от всички отговорни органи на държавната власт. За момента не е известно да има такава.

В тази ситуация всичко по казуса "ДОСТ" бе оставено на въображението на съдия Илиева, която ДПС отъждестви със "справедливия съд".

Случаят с ОМО "Илинден" - ПИРИН

Говорейки за "етноси", няма как да минем без македонците. Може би най-дълго отшумявалият казус със забрана на партия в България е този с ОМО "Илинден" – ПИРИН (Партия за Икономическо Развитие и Интеграция на Населението). През 1998 г. те я регистрирана от съда, но през 2000 година е забранена. Темата бе внимателно следена от европейските институции в рамките на предприсъединителния мониторинг и това бе една от причините да е широко отразена в медиите.

През 2006 г. Европейският съд в Страсбург осъди България за отнетата регистрация. ОМО-вците незабавно направиха нов опит да се регистрират. Последваха три поредни отказа на три различни състава на Софийския градски съд между 2007 и 2009 г.

Макар казусът "ОМО" да прилича по нещо на "ДОСТ", има една огромна разлика. Основателите на ОМО декларират, че ще работят за "духовното обединяване" на "етническите македонци" в България. В устава на ДОСТ "етнически турци" няма. Символът на ОМО е звездата на Вергина, която е запазен знак от гръцката държава. Същата звезда, но видоизменена, е на знамето на македонската държава.

Съдът отказва регистрация на ОМО три пъти, но не с основен аргумент за "етнически македонци", макар в едно от решенията това да се споменава бегло. Отказът е постановен, защото учредителите така и не отстраняват едни и същи тежки нарушения. Инициативният комитет за учредяването на ОМО все се състои от "група" граждани, а не от точен брой хора с изрично посочени три имена. Така и не се събира законно установен кворум за учредителното събрание. ОМО така и не обявява в своя устав някакви реални политически цели за всички граждани, които да развива на територията на цялата страна, а не само в Пиринска Македония. Най-вероятно ОМО-вците са "изчислили", че ще имат много по-голяма полза за популярността си като "забранена" партия, а не като една от стотиците нормално регистрирани.

Националистите и семантичният анализ

Известно е, че учредителните документи на много български партии изобилстват от клишета и общи фрази, в които трудно може да се намери наченка на смисъл. Партия "Граждански съюз за нова България" предлага през 2006 г. "замяна на етническия модел нация с отворена българска нация". Съдия Станислава Казакова не намира нищо подозрително и неясно в това. Та отказва регистрацията с формалното основание, че учредители не са посочили точния брой на членове в управата на партията.

През 2007 г. "Българска гвардия" обещава да работи за "утвърждаване на светския характер на държавата и предприемане на конституционни действия срещу религиозния фанатизъм". Съдът я забранява, защото инициаторите ѝ не са подали декларации за членство, а не защото век по-късно някой е решил да се прави на Ататюрк.

В началото на 2016 г. партия "Българска слава" декларира намерението си да извежда България от ЕС и НАТО: "Днес сякаш принадлежността ни към ЕС и НАТО засилва разделението между действията на властта и стремежите на народа...". Партията смята да се бори с нелегалната имиграция, но и с проявите на ксенофобия и сепаратизъм. Съдът я забранява, без да се занимава с политическите ѝ цели и без да търси целесъобразност – няма легално приета учредителна декларация, а символите ѝ повтарят държавните.

Какво някой е искал да постигне с партия "Движение за защита интересите на населението" остава непонятно, но такава партия е основана на площада пред банята в Горна баня през 2006 година. Съдия Мария Кузманова (сега член на ВСС) е отказала регистрацията ѝ, защото основателите не приели учредителна декларация.

"Клошари – граждани за България и Европа" е създадена като откровена подигравка, но не е регистрирана, защото учредителите не са написали в декларациите си кога точно са я създали.

Нямаше да е лошо съдия Лилия Илиева да покаже, че е чела всички тези решения.